Пикник

Черни птици пият мазно кафе,
с розово фламинго и гарнитура.
Обсъждат на хапки вредата от
здравословното хранене.

Може би са били мечки….
Или камъни с остри гърбове.
Може би са клоуни.
Ухилени до зъби. Или са били те.

Може би е плешивото куче.
Или почукване по вратата.
Може би са койоти във ваканция
Или асо купа и четири пики.

Черни са им крилата. Без изражение.
Сигурно е празник на черните птици.
Или черешова задушница.
А може би клоуни. Или са били те.

Ще си запазя една плешка за пикника следващата сряда.
Сочни ябълки с топки и кисело зеле за канапе.
Прясно го обещават синоптиците
Alanglais.

He was a man. Like no other.
She was around average, and blond and smart.
He fell in love. Like hell.
She was nothing special. That’s right.

He had a knack for the slide.
Life is short, flashed a question-mark in his soul-searching mind.
Never properly guessed how much
he was right.

She was a whore. With a flavor.
Boobs like corn and some hair.
He was bright. Slow learner.
Mix-of-nuts kind of guy. And that’s right.

She cashed him easily out.
He wasn’t dumb or blond, or smart, or anything.
By any other standard, he was one of a kind.
Just a slow-learner-and-nuts.

That’s right.