На глътки в жадна душа
изтънява, кипи и се стопява,
слива се с безкрайността,
измечтана под струите на дъжда.
Расте, като диамант върху изстиваща ръка.
На атоми се разтваря
умореното тяло на гневна луна
в игривите сенки на есента.
Ивици пясък носят утайка.
Малки късове остаряла съдба.
В детска шепа светят парчета стъкла.
Някъде може би никват цветя.
Обещание за младостта в топлата мараня.
Отдавна стъпкана трева,
и крехките корени, някога посадени,
поели нагоре към вечността.
Вечността, да намерим вечността днес, утре, може да не е същата.
ОтговорИзтриване