6.02.2011 г.

Когато си ти

Сигурно си била русалка.
Или симфония.
Сигурно си искала да имаш кукли. Или небето.
С букли.

Сигурно си имала моливи и малки стъпала.
Рисувала си вероятно.
Плюшени жирафи и страшно смешни
същества.

Спасяваш
кораби- по остри рифове,
пораснали в море.
В кратки стихове. По мъжки.

Гониш бавно плуващите облаци.
Не чакаш падащи звезди.
И не подписваш празни полици.
Залагаш само себе си.

Устата ти е топла още.
Като роса.
От малки капчици съставена.
Вълшебна е нощта.

3 коментара:

  1. Устата и сърцето- не топли
    а парещи, горещи са от болката
    че още малко ще сме двама

    е утре пак ще съм сама
    и тебе дълго ще те няма.
    А как те искам само аз си знам...

    ОтговорИзтриване