Помниш ли или шептиш,
или разгръщаш, както обичаш.
Срещу вятъра.
Крилата си.
Или се влюбваш, както преди,
в самотни дракони, в стрели,
oбърнати наопаки,
остри и все така сами?
Или обръщаш до дъната
с онези пръсти
скосения почти
гръб на дъгата...
Или стоиш на гребена
на самотата
с твоите крехки ръце,
впила докрай мисълта.
Полети, моля те.
И бъди. Изящна, хаотична, сама,
истинска, жадна.
Една. Остани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар