На хълма, където
залязва.
С обикновена рокля
и коса от коприна.
Стиснало устни,
поглежда и се усмихва. Отмерва,
в цветовете на слънцето, грешките
на времето безпощадно.
Вятърът шари и си играе
с нейната къса коса.
А някой отмества отмерено бавно
една тънка стрелка.
Холограмно,
в оранжево и неопределено ясно,
стиснало устни,
слънцето си отива.
Сигурно съжалява, за празния хълм.
Където беше, точно там, преди малко,
с рокля и уста от коприна,
Момичето-глухарче.
Няма коментари:
Публикуване на коментар