Твърди са откосите на стените..
Ъглите са като уста.
Следите по небето са
сънищата ми. Сега.
Стъклата са напукани
до ръбовете.
Като пръстените на
стъбла.
Кактусите са поникнали
в горещина.
Сухи са. Като
зарастнали колена.
.
Напукани са от търсене
на формата. На ветрове.
Деца са на пустинята.
В наситени цветове. .
Следобедната тишина е
като бялото
на потънал кораб в очите.
Прохладно е. Когато докосваш.
С върховете.
Поникнали по пръстите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар