Умерено рано,
когато беше почти късно.
Сега.
За бялото. Твоето. И за чувството от стиха. За
невероятната радост, че още ме има,
че може би ще се съхраня.
На една толкова истински жива, и няколко сантиметра, от моята, все още,
вероятна душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар