17.08.2010 г.

Умерено рано

Умерено рано,


когато беше почти късно.

Сега.

За бялото. Твоето. И за чувството от стиха. За

невероятната радост, че още ме има,

че може би ще се съхраня.



На една толкова истински жива, и няколко сантиметра, от моята, все още,

вероятна душа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар