16.01.2011 г.

Началото на безкрая

Живея, и дишам,

с моите свити докрай

дробове, с порите

по краищата на кожата.



И е толкова добре,

Истинско, отровно

прекрасно. Съвсем като риба.

Като алигатор.



Като пръст.

И спомен за камък.

Като изписан безсмислен кръст.

И това мога. Отляво надясно.



Да трия. Да чертая, да шепна.

Да дишам, да летя. Научил съм го отдавна.

Точно тогава, преди окончателно

да забравя. Но за съжаление, помня.



И съм сега, където винаги

и преди малко, съм искал. Не трябва.

Преди да издишам. И да запомня,

Последната височина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар