Живея, и дишам,
с моите свити докрай
дробове, с порите
по краищата на кожата.
И е толкова добре,
Истинско, отровно
прекрасно. Съвсем като риба.
Като алигатор.
Като пръст.
И спомен за камък.
Като изписан безсмислен кръст.
И това мога. Отляво надясно.
Да трия. Да чертая, да шепна.
Да дишам, да летя. Научил съм го отдавна.
Точно тогава, преди окончателно
да забравя. Но за съжаление, помня.
И съм сега, където винаги
и преди малко, съм искал. Не трябва.
Преди да издишам. И да запомня,
Последната височина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар