Просто така.
Обърни се и гледай.
Опитай се... в една спирка.
И отмини нататък.
Все още съм там,
И стъпките ми кънтят.
По мокрия паваж.
Стълбовете, преминаващи, на равни разстояния.
Небето е господар,
А дъжда е прошка,
или обещание ...
в безкрайно течна форма.
Посоката е фар
за потъващ пясък,
А чувството за земя-
Просто отблясък.
Да разделиш спомените...
Без обещание.
И справедливост за
Всички.
Да има много спомени
ОтговорИзтриванеима и справедлива подялба
всеки ще има по част
но без да бъде обещано.
Най-истинската и голяма
порция-с любов и обич
полага се на ЕДИНСТВЕН.
За чашите- наздраве
за компанията .
...неочаквано позитивно (!)... Обич и чаши, това значи още някой...
ОтговорИзтриване