25.07.2010 г.

Някъде там

..."Някъде под покривите на града",
живееш, мислиш, друго няма.
Не се страхувай, да пожелаеш. Себе си.
Защото те са зрителна измама.
Не се съмнявай, а тръгни - не се обръщай.
Ще има смисъл,
дори когато покривите няма.

Някъде отвъд, след себе си и след оставащия път,
едно лице те чака,
и се усмихва,
смутено, но познато.

Да ти разкаже истината кратка,
за времето и за деня.
Изгряващото слънце в края му залязва.
И няма двупосочна цел. Изпращане, не винаги доставка.

На всеки кръстопът със счупен светофар
поемаме като износен куфар,
за да достигнем края,
или до следващия ни кошмар.

Когато ти проблясваш, не е измама, а волтова дъга-
очакване, промяна, зов
или поредното отчаяно признание в любов.
Някъде под покривите, които няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар