Ако беше така

Ако беше поляна,
Бих искал да се разсмея
по малките нежни цветя,
Ако беше трева,
Бих се изкачвал безспир, като щурец
по гладки зелени стъбла.

Ако беше грива,
Бих я развял. С часове, в степта
И с прерията необятна
бих се слял.

Ако беше хартия, бих те посял.
И дълго бих я поливал, С обич бих я изпълнил.
А след това,
по ръбовете гладки бих я прегънал,
във формата на криле.
В небето погледнал и ослепял,
с ръка вкопчена в теб, бих се затичал.

До коренчетата, и по листата
усещам сетивата.
Някъде са тук, около мен.
Жадни и безпощадни.

Предполагам, че някъде там,
в свежата топла трева
разлистват се и мълчат, изпънати до край.
Доволни и хоризонтални.

И нямат разум да анализират.
Докато онемяват. До светотатство.
През времето, отворено за миг, когато преминават-
оставени без сили,
готови да умрат нееднократно.