Като отлети от стомана грехове.
Като беззъба клетка.
Като отдавна непознати, преминати безгрижно
успоредени светове.
Но дрънкат още някак си напевно,
Продънват безстрастно и протяжно
Беззвучно голото поле.
И проумяват.
Събират в себе си агония от звуци.
И камертон не трябва
Когато ясно е, че
Времето избрано е да спре.
А можеха да са валдхорни,
Можеха да бъдат песен
На едно отминало
Във времето и в мен- отдавнашно дете.
Долавям кратките им нотки,
Заслушвам се и пея,
Или със закъснял рефрен,
Аз просто дрезгаво се смея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар