24.08.2011 г.

Плътно

Грапави са,
проникнали.
Сред разпилените ивици
от квадратчета.

Вените
в синьо чертаят
мекотата на
глината.

Препечен хляб.
Маслото по ножа.
Хрупкави и прилепнали
върху кожата.

Кафето е черно, с горчив тръпнещ
вкус. Отлепвам те, съвсем бавно,
от горещата повърхност
на чашата.





Течност

Полимерният образ.
Квантов сигнал от водата
в покапала охра,
докато виждам дъга.

Линията отвъд,
която никога няма да стигна.
Решетката планински кристал в
елементарната истина.

Спусъкът, който стискам,
докато спя.
Но винаги
се събуждам.

Мъглата.
Непроницаема, гъста.
Безшумна
и нежна.

Пустинята, замислена в прах.
Точките дъжд
по дланта
от изсъхваща глина.