25.04.2011 г.

...

Когато слушам Харалан Александров, се съгласявам едновременно с Платон и с Чарлз Дарвин. Колко жалко, че мъдреците не могат да научат глупаците на нищо. Затова има два свята. Разликата е в ДНК-то. Другата разлика е възможността за избор.

14.04.2011 г.

Бърза закуска

Виждам как чакаш
пред една бърза закуска.
Поръчваш си хамбургери.
С кола и гарнитура.

Косата ти е дълга,
златиста и права.
Очите ти - скрити
зад тъмни стъкла.

Виждам как тръгваш.
Сигурно не предполагаш.
Сядаш внимателно бавно в твоята
малка кола.

Нещо японско, без лайсни.
Нещо скоростно. Икономично. Подходящо
за твоите изящни крака..
Нещо с педал. И спирачка.

Аромат на хамбургери
И една малка кола.
Ти тръгваш. Кожата ти е бяла.
Нежно натискаш газта.

12.04.2011 г.

Осезание

Ти чуваш ли тишината?
Снегът вали.
Свит. Едноизмерно
удобно.

Усещаш ли? С върховете.
На пръстите
красотата. Ледено
кратка.

Отваряш ли си очите,
когато се смеят в съня,
онези, в душата, капещи
от крилата.

Затваряш мислено
всички врати,
когато безшумно
връхлита, нали?

Или с длани от лед,
изстудени, хартиени даже,
запълваш, на колене,
процепите на баржите.

Вода. Мокра.
Хладка, в дробовете.
Безпристрастно солена.
Истински сладка.

Червило

Червило. Огледало
от върховете на пръстите.
Нахвърляно.
Непоносимо.

Не посягай.
Вкусно е.
Твоите пръсти
по устните.

Обратно, почти

Помниш ли или шептиш,
или разгръщаш, както обичаш.
Срещу вятъра.
Крилата си.


Или се влюбваш, както преди,
в самотни дракони, в стрели,
oбърнати наопаки,
остри и все така сами?


Или обръщаш до дъната
с онези пръсти
скосения почти
гръб на дъгата...


Или стоиш на гребена
на самотата
с твоите крехки ръце,
впила докрай мисълта.


Полети, моля те.
И бъди. Изящна, хаотична, сама,
истинска, жадна.
Една. Остани.