Полимерният образ.
Квантов сигнал от водата
в покапала охра,
докато виждам дъга.
Линията отвъд,
която никога няма да стигна.
Решетката планински кристал в
елементарната истина.
Спусъкът, който стискам,
докато спя.
Но винаги
се събуждам.
Мъглата.
Непроницаема, гъста.
Безшумна
и нежна.
Пустинята, замислена в прах.
Точките дъжд
по дланта
от изсъхваща глина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар