30.05.2011 г.

Twitter spooked by UK MILFs

some obscure municipal fixture outta midsummer UK boredom twitted in California... Go after them, Arnie! Get a boner

26.05.2011 г.

Момичето - Глухарче

На хълма, където
залязва.
С обикновена рокля
и коса от коприна.

Стиснало устни,
поглежда и се усмихва. Отмерва,
в цветовете на слънцето, грешките
на времето безпощадно.

Вятърът шари и си играе
с нейната къса коса.
А някой отмества отмерено бавно
една тънка стрелка.

Холограмно,
в оранжево и неопределено ясно,
стиснало устни,
слънцето си отива.

Сигурно съжалява, за празния хълм.
Където беше, точно там, преди малко,
с рокля и уста от коприна,
Момичето-глухарче.

8.05.2011 г.

Пристрастяване

Обичам плодове.
С много захар. И обелена кожа.
Тръпнещо бяла.
Напрегната.

Обичам да обирам
и последната глътка,
от ръба.
Преди следващата.

Обичам плодове.
Знаеш кои.
Покафенели, от порцелан.
Горчиви, без захар.

7.05.2011 г.

Времето плюс

Обръщаш часовници и

връщаш стрелки.

Събираш разпръснати атоми.

Времето плюс.



По средата на един прашен път,

някъде в Аризона,

спряло в очакване

за цветята.



Ти си водата

върху земната

плът.

И тишината.



Ти си вятърът в колелата,

конете в платната,

спокойният силует на гората,

поникнала днес.



А вчера...

Ти беше времето, колелата,

конете и корабните въжета.

Водата, по онзи прашен път в Алабама.

Не мога

Не мога да затворя очи,
или да не прогледна.
Повтаряш се, неизменно,
в пет цвята.

Ще ме обичаш ли още

Не чукай, а влез.
Отворено е отдавна.
Не затваряй, ако ще тръгваш.
Остани поне малко.

И преди да погледнеш
лицето си в огледалото,
или докато го правиш,
мога ли да те помоля
за нещо дребно,
кибрит или може би запалка.
Монета, от дъното на портмонето.
Игла за липсващите ми копчета.
Гребенче или шишарка,
Или каквото и да е, когато
бръкнеш небрежно в сърцевината
на своята чанта.
Или аромата от всяко
едно, или следващото,
от малките ъгълчета
на невъзможността
по колената и устните, очертанията на вените
в прозрачната повърхност
на пръстите, докосването,
до корените,
цветът на света,
когато ме гледаш, или очакваш безкрайно
прилива,
залепналите от собственото ми дишане,
след като са ти казали
съвсем бегло и неочаквано
настоятелно бавно,
че пустинята е гореща
от пясъка,
а нощта е ужасяващо кратка, защото
е ужасяващо кратка,
защото искам да умъртвя мисълта,
че въпреки силата,
въпреки напрежението на
волята на всички инструменти
на мисълта, превърнати
в хиляди готови за смъртта
колесници от сетива,
въпреки всички отчаяни
изстрели на камшика
върху изпъкналите
им като жици тела,
и въпреки скоростта, до
изчезване на света,
до окончателно сливане на всички тези
измислени същества,
превърнати в самата невъзможност
на невъзможността,
няма, макар, че вярвам,
че искам, и знам, повече от всичко,

че искам повече от всичко,
да мога, дори да строша
до последното колело
и последната колесница

ще мога
да продължа, пеша,
докато нося. Шепа от
Горещия пясък на лудостта.