31.08.2009 г.

Сбогом, сенаторе!

Сбогом и поклон, Сенаторе! (кратка епитафия за Едуард Кенеди)Отиде си Едуард (Тед) Кенеди. Един от най-достойните политици от този кастриран свят. Последният от братята Кенеди, той изслужи за най-великата нация 47 години от своя живот като сенатор. 77 – толкова години той беше с нас и преди нас. Живя достойно, умря за каузата на една по-добра Америка, до края. Защото по-добра Америка значи по-добър свят. Ракът не можа да го спре да подкрепи Барак Обама с всички сили, възможни и невъзможни за един човек, който знаеше защо. И той успя. Джак Кенеди умря президент.Робърт Кенеди умря, защото беше роден за президент.Едуард Кенеди умря, защото живя. За хората. Не стана президент. Но ще остане в паметта на Америка. Не изсечен в камъка на Южна Дакота, а от един друг камък- камък и вятър, небе и земя.Вятър от прерията, вятър, бушуващ в душата на вярващия, не в Бог, в това, което прави хората повече хора. Порив, който развяваше белите коси на Сенатора. Така ще го помня. Един от последните мохикани, за един по-добър свят. За Обама. За всички, които не стигнахме до Америка, но вдишваме „свободна америка” с ум, душа и пълни дробове. За „американската мечта” на един по-добър свят, от този, в който Тед Кенеди живя. 21 грама е разликата между теглото на човека преди и след смъртта според филма със същото име (някои смятат, че това е теглото на човешката душа). Днес, обаче, човечеството олекна с 21 килотона. Един последен дъх.

Няма коментари:

Публикуване на коментар