Осезание

Ти чуваш ли тишината?
Снегът вали.
Удобно свит
eдноизмерно.

Усещаш ли? С върховете.
На пръстите
красотата. Ледено
кратка.

Отваряш ли си очите,
когато се смеят в съня,
онези, в душата, капещи
от крилата.

Затваряш мислено
всички врати,
когато безшумно
връхлита, нали?

Или с длани от лед,
изстудени, хартиени даже,
запълваш, на колене,
процепите на баржите.

Вода. Мокра.
Хладка, в дробовете.
Безпристрастно солена.
Истински сладка.

Призма

Не зная какво значи.
Фигура с много стени.
Понякога,
за кратко прозрачни.

Фигура.
Или сянка, напълно. Съвсем.
Не искам да мога,
Освен когато в мен.

Понякога. Когато.
значи сега, вчера, никога, винаги,
И още. Бездумия
от красота.

Стени. Както никога,
преди тогава.
Сега, означава само това.
Спрялата в изстрел стрелка.

И кълба, ръбове,
вълни, хаос. Неопрощение.
Сега. Само едно. Изречение без
продължение.

Началото на безкрая

Живея, и дишам,

с моите свити докрай

дробове, с порите

по краищата на кожата.



И е толкова добре,

Истинско, отровно

прекрасно. Съвсем като риба.

Като алигатор.



Като пръст.

И спомен за камък.

Като изписан безсмислен кръст.

И това мога. Отляво надясно.



Да трия. Да чертая, да шепна.

Да дишам, да летя. Научил съм го отдавна.

Точно тогава, преди окончателно

да забравя. Но за съжаление, помня.



И съм сега, където винаги

и преди малко, съм искал. Не трябва.

Преди да издишам. И да запомня,

Последната височина.

Просто така ...

Просто така.

Обърни се и гледай.

Опитай се... в една спирка.

И отмини нататък.



Все още съм там,

И стъпките ми кънтят.

По мокрия паваж.

Стълбовете, преминаващи, на равни разстояния.



Небето е господар,

А дъжда е прошка,

или обещание ...

в безкрайно течна форма.



Посоката е фар

за потъващ пясък,

А чувството за земя-

Просто отблясък.



Да разделиш спомените...

Без обещание.

И справедливост за

Всички.

Някои от тях

Не позволявай да се пречупят

думите, казаните и чутите.

Всичките или малко.

Някои от тях, вероятно.



Дори и да не са измислени

повече или по-различни,

Не позволявай.

Да се повтарят поне.



Бели или порочно смели,

продължителни или кратки,

или неуспели,

съвсем никак или почти малко.



На съответната страница

остарели,

да останат и подишат още, в своите

крехки черупки.



Имената са измислени

за дните, а Нощта е винаги след малко.

Позволи им само веднъж.

Създаденото от тях.

Фуги в залеза

Когато пропуснеш залеза,

по-истинска е нощта,

сенките са по-дълги,

по-релефни - капките на дъжда.



Красиво е след залеза,

в тишината на зимата.

Снегът затрупва грижливо

Фугите на паважа.



Водата замръзва внезапно

в средата на едно изречение.

На вятъра изтръпват устните

върху нечии колене.



Залезът е красив,

когато сънуваш.

Слънцето е очаквано кратко.

Снегът трупа вода студено и гладко.



След лятото – летящите в червеното

на дъгата се сливат

в линията на кръговрата.

В очакване на прошката и милостта.



Поизбеляла,

незабележимо по-бавно

се върти и окислява, в цвета на летящите,

в нечие тяло.



Пропускам дължината на сенките и камъните

в паважа.

Снегът ще се погрижи за подробностите в

пейзажа.


Облаците се гонят диво в едно остаряло

за обратно виждане огледало.