Ти чуваш ли тишината?
Снегът вали.
Свит. Едноизмерно
удобно.
Усещаш ли? С върховете.
На пръстите
красотата. Ледено
кратка.
Отваряш ли си очите,
когато се смеят в съня,
онези, в душата, капещи
от крилата.
Затваряш мислено
всички врати,
когато безшумно
връхлита, нали?
Или с длани от лед,
изстудени, хартиени даже,
запълваш, на колене,
процепите на баржите.
Вода. Мокра.
Хладка, в дробовете.
Безпристрастно солена.
Истински сладка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар