12.04.2011 г.

Осезание

Ти чуваш ли тишината?
Снегът вали.
Свит. Едноизмерно
удобно.

Усещаш ли? С върховете.
На пръстите
красотата. Ледено
кратка.

Отваряш ли си очите,
когато се смеят в съня,
онези, в душата, капещи
от крилата.

Затваряш мислено
всички врати,
когато безшумно
връхлита, нали?

Или с длани от лед,
изстудени, хартиени даже,
запълваш, на колене,
процепите на баржите.

Вода. Мокра.
Хладка, в дробовете.
Безпристрастно солена.
Истински сладка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар