Обръщаш часовници и
връщаш стрелки.
Събираш разпръснати атоми.
Времето плюс.
По средата на един прашен път,
някъде в Аризона,
спряло в очакване
за цветята.
Ти си водата
върху земната
плът.
И тишината.
Ти си вятърът в колелата,
конете в платната,
спокойният силует на гората,
поникнала днес.
А вчера...
Ти беше времето, колелата,
конете и корабните въжета.
Водата, по онзи прашен път в Алабама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар