17.08.2010 г.

Изгарящо ти

Бисквити, топли, потопени в мляко,
ухание на зряла слама,
изпръхнали от чакане уста,
желание за топлина, очакване за теб.

Разкошна бяла топка жега,
трева полегнала от топлина, златиста жар от брезова гора,
безбройни капки сладък мед в сърцето,
разхвърляни без ред в море от разтопена плът.

Ароматно нежна е потта по топлата ти кожа,
вълни от прясно сгрята кръв в студен поток,
сърце разтворено в сълза от радост,
и спомена обгарящ ръбчетата на устата, целунати от теб.

Завъртането на света,
изгарянето, силата, потрепването на очите,
сладкото небе,
прозрачността в стъклото на водата.

Обичам те и те творя, като зрънце от топла глина,
изстинало по гънките на искащата плът.
Като река те пия, с жадни устни,
в пустинята, под блясъка на врящото небе.

Като зачатие те пазя, вечно и тревожно,
порочно нежно те боготворя.
За радостта да бъда с теб живея,
В съня за теб спокоен да умра.

2 коментара:

  1. Щом веднъж е дошла при теб Любовта, задръж я!..., и вдигни най-после тоя телефон...:)))))))

    ОтговорИзтриване