Midnight Express

You let the wind play
while I sleep.
You relentlessly disallow
any next stations.

Beautiful it is. The world passing by
in my windows. My compartment is
painted beige. A few hands. My favourite color.
For the journey.

So beautiful in a dream.
Jokingly white, in silhouettes.
You never wait in the night
at passing by stations.

I dash in the light – of tunnels.
And I begin to guess. Beyond the speed of sense.
I remain at the point you set.
Along the glittering rails.

The glass is covered with dust. From the steam.
Or from the exhausted gas of global warming.
From the time zone or
from the definition of the journey.

Beige is my color. Intense.
On the back of time I take notes of
any changes
in the list of trains.

Tunnels are crossing places.
And the colors- just a game.
Wake me up at destination. If you wish.
Your fingers somewhere on the glass.

Дали ...

Ще плачеш ли ти,
с големи сухи очи, когато
огънят спре да трепти, когато с пръсти,
отчаяно бавно, въглените гасиш.

Ще пресичаш ли улици, в сянката на деня?
Може би ще твориш,
ще създаваш прекроени съдби?
Може би ще съжаляваш, че ме няма?

Не си струва, вярвай ми.
Не заслужава гримаса дори. Минало безвъзвратно.
Можеш да си окончателно права.
Можеш да продължиш.

Да търсиш всекидневните оправдания
или удобните библейски основания.
Дори да заспиваш с тях.
Можеш да намериш утеха в непорочния грях.

Малко преди да се роди
утрото от нощта, все пак, и все повече,
все по-настоятелно и паралелно,
ще съм с теб, с гняв, отрицание или страх,

или

просто в лодка- без посока, гребла или мачти,
тъмни платна в дълбока вода,
по реката, без суета
пресичаща, бремето на страстта, наречена някога

Амазонка.

Толкова

Толкова

Зелено-кафяво е,
както знаеш,
все още, както преди,
моето празно море.

Зениците помниш ли още?
Отворени неистово докрай
в света на лудостта,
лишен от мисълта.

Пръсти сплетени,
проникващи властно
през тънкото гърло от течно стъкло
на времето бясно.

Вълна от ръце,
заключени в кръг,
в морето на топлата плът
от устни и колене.

Дали още, с върховете на пръстите,
когато затвориш очи,
спираш да дишаш, както преди, в центъра на
зениците?