20.10.2010 г.

Толкова

Толкова

Зелено-кафяво е,
както знаеш,
все още, както преди,
моето празно море.

Зениците помниш ли още?
Отворени неистово докрай
в света на лудостта,
лишен от мисълта.

Пръсти сплетени,
проникващи властно
през тънкото гърло от течно стъкло
на времето бясно.

Вълна от ръце,
заключени в кръг,
в морето на топлата плът
от устни и колене.

Дали още, с върховете на пръстите,
когато затвориш очи,
спираш да дишаш, както преди, в центъра на
зениците?

Няма коментари:

Публикуване на коментар