21.10.2010 г.

Дали ...

Ще плачеш ли ти,
с големи сухи очи, когато
огънят спре да трепти, когато с пръсти,
отчаяно бавно, въглените гасиш.

Ще пресичаш ли улици, в сянката на деня?
Може би ще твориш,
ще създаваш прекроени съдби?
Може би ще съжаляваш, че ме няма?

Не си струва, вярвай ми.
Не заслужава гримаса дори. Минало безвъзвратно.
Можеш да си окончателно права.
Можеш да продължиш.

Да търсиш всекидневните оправдания
или удобните библейски основания.
Дори да заспиваш с тях.
Можеш да намериш утеха в непорочния грях.

Малко преди да се роди
утрото от нощта, все пак, и все повече,
все по-настоятелно и паралелно,
ще съм с теб, с гняв, отрицание или страх,

или

просто в лодка- без посока, гребла или мачти,
тъмни платна в дълбока вода,
по реката, без суета
пресичаща, бремето на страстта, наречена някога

Амазонка.

1 коментар: