Ще ме обичаш ли още

Не чукай, а влез.
Отворено е отдавна.
Не затваряй, ако ще тръгваш.
Остани поне малко.

И преди да погледнеш
лицето си в огледалото,
или докато го правиш,
мога ли да те помоля
за нещо дребно,
кибрит или може би запалка.
Монета, от дъното на портмонето.
Игла за липсващите ми копчета.
Гребенче или шишарка,
Или каквото и да е, когато
бръкнеш небрежно в сърцевината
на своята чанта.
Или аромата от всяко
едно, или следващото,
от малките ъгълчета
на невъзможността
по колената и устните, очертанията на вените
в прозрачната повърхност
на пръстите, докосването,
до корените,
цветът на света,
когато ме гледаш, или очакваш безкрайно
прилива,
залепналите от собственото ми дишане,
след като са ти казали
съвсем бегло и неочаквано
настоятелно бавно,
че пустинята е гореща
от пясъка,
а нощта е ужасяващо кратка, защото
е ужасяващо кратка,
защото искам да умъртвя мисълта,
че въпреки силата,
въпреки напрежението на
волята на всички инструменти
на мисълта, превърнати
в хиляди готови за смъртта
колесници от сетива,
въпреки всички отчаяни
изстрели на камшика
върху изпъкналите
им като жици тела,
и въпреки скоростта, до
изчезване на света,
до окончателно сливане на всички тези
измислени същества,
превърнати в самата невъзможност
на невъзможността,
няма, макар, че вярвам,
че искам, и знам, повече от всичко,

че искам повече от всичко,
да мога, дори да строша
до последното колело
и последната колесница

ще мога
да продължа, пеша,
докато нося. Шепа от
Горещия пясък на лудостта.