25.09.2010 г.

Непричастие

На кого му пука

когато е празно в душата,

когато времето е няколко цифри върху циферблата,

когато е гола гората?



На кого му пука, когато се

оглежда в празни зеници обратната страна на луната.

Когато е ледена потта и

изранени стъпалата.



Когато вятърът захвърля парчета в прозорците,

а кофите за боклук са без работно време,

Когато са твърди и огледални фасадите на булевардите,

на кого всъщност му пука?



Когато са глухи ръцете и

очите не виждат човеците,

когато са безвкусни календарите,

а празни столовете около масите.



Когато се сещаме за хвърчилата

от изрезките в албумите,

когато сме неразчетливи бележки

в полетата на страниците...



Листа от есента в забравени саксии от цветя.

И шиповете– на цифрите от циферблатите –

забити дълбоко в плътта на ледените статуи

около масите. В ресторанта за бърза храна.

1 коментар:

  1. Престани.Пука ми и то много - затова съм с тебе.Стига ме предизвиква.Знаеш че съм готова на всичко.Хайде отново на колело-за да се усмихнеш малко...

    ОтговорИзтриване