13.09.2010 г.

Отваяние

На глътки в жадна душа
изтънява, кипи и се стопява,
слива се с безкрайността,
измечтана под струите на дъжда.

Расте, като диамант върху изстиваща ръка.
На атоми се разтваря
умореното тяло на гневна луна
в игривите сенки на есента.

Ивици пясък носят утайка.
Малки късове остаряла съдба.
В детска шепа светят парчета стъкла.
Някъде може би никват цветя.

Обещание за младостта в топлата мараня.
Отдавна стъпкана трева,
и крехките корени, някога посадени,
поели нагоре към вечността.

1 коментар:

  1. Вечността, да намерим вечността днес, утре, може да не е същата.

    ОтговорИзтриване