22.07.2010 г.

Съкровище

То спи,
Сънува сигурно.
Мечтае още.
Да си играе и твори.

Да тича,
Да разказва,
Да иска- филми, колело, приятели,
море. Рождени дни.

Не иска да чете.
Тя просто вече знае.
Повече от мен.
А аз я слушам, за да науча.

Завинаги ще изоставам вече, зная.
А тя ще ми разказва,
Светът е нов за нея,
За мене е обречен.

Не си обръснат, тате,
ми казва.
Със укор.
Невероятно права е. Тя всичко забелязва.

Тя мисли, разсъждава и се грижи,
за своя свят.
А аз след нея изоставам,
но слушам я. И проумявам.

Приятели са още, светът и моето дете.
Не се познават, но се докосват,
споделят си все още,
без тайни и лъжи.

То спи сега, сънува, усмихва се.
Расте. Променя се, дори в съня.
И мен успява. Обичам го.
И да живея, до него, и да уча още,
от всичко повече си пожелавам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар