22.07.2010 г.

Себе си

Използвам рядко.
Недостатъчно почти.
Намирам някакви дървета
Сковавам малък сал. Отплувам сам.

И се оттласквам от брега,
За да забравя, може би,
за да усещам
Някакви вълни. Накъсани дори. От сол, в преминалото време.

И втривам я, полепнала добре,
по острия ми кил,
защото плитка е дълбочината,
И няма кой да ме изтегли, на буксир.

Тогава просто плувам,
Или се шляя по гребена на влюбена вълна,
Или си лягам, и мечтая
И нося се в морето. Или то мен.

Разглеждам горното море,
Лети над мене,
Няма и да спре.
А това под мен приятно гали.

Плажът, хората, и шумните им зали
Остават бледи някъде зад
Мен.
В далечината. Харесва ми водата.

Усещам само глътките от морска пяна,
И вдишвам потопен от щастието да ме няма,
Да съм ни риба, нито птица, да плувам, без криле.
Преходен и обновен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар