27.07.2010 г.

Непризнание

от Патриша Фролендър


„Моето ранчо” обичаше да казва той.
Но всеки ден през зимата
тя беше там
и даваше храна на овцете.

В горещината на лятото
тя косеше. Събираше методично и трупаше,
в неговото ранчо, грубо
окосена трева.

Оправяше и счетоводството, в свободното си време.
Приготвяше нещо вкусно и измиваше чиниите.
отглеждаше малките на овцете
и събираше от простора прането.

Изправяше лехите в двора,
и подравняваше
в гладки редици
пълните буркани в мазето.

По-късно тя умря..
Как ще се справяш сега?,
го попитах.
„Както винаги досега.”


(превод Pontis)


Denial

by Patricia Frolander


He called it “his ranch,”
yet each winter day found her beside him
feeding hay to hungry cows.

In summer heat
you would find her in the hayfield—
cutting, raking, baling, stacking.

In between she kept the books,
cooked, cleaned
laundered, fed bum lambs.

Garden rows straight,
canned jars of food
lined cellar walls.

Then she died.
I asked him how he would manage.
“Just like I always have,” he said.

4 коментара:

  1. Въпреки болката, трябва да продължим напред и да живеем...:)

    ОтговорИзтриване
  2. Just like I always have
    Всички си мислим така...

    ОтговорИзтриване
  3. На практика в английския оригинал няма стъпка. Това е вид лирическа проза, не е баш стихотворение. Пак си е хубаво за четене, де.

    Мъглишев

    ОтговорИзтриване