26.07.2010 г.

Бих искал

Да прекося, да мога и да бъда.
Пробягващите дни край пътя да успокоя
или с лице усмихнато, безгрижно
в морето да заспя..

Със теб. Накрая на света или в началото на края.
Тогава или пак. Да крача.
Или да спра внезапно
на три четвърти от оборота на дъгата.
.
Отражение върху лицето на водата
или платна в горещ анфас.
Блясъкът от скоростта под колелата,
Разкъсващи безвремието в самотата.

Завинаги, сега, по твоите уста,
топло и леко под наклон, вглъбено,
като небето, когато спя,
прошепвам те, и те боготворя.

4 коментара:

  1. Романтика и любов от друго измерение...:)

    ОтговорИзтриване
  2. "Да прекося, да мога и да бъда.
    Пробягващите дни край пътя да успокоя..."

    - Трябва да се научим да живеем, Стефане, само така ще сме доволни от Живота. :)

    ОтговорИзтриване
  3. :)The eternity is the other side of all the mundaness!
    Courtesy for the verse!

    ОтговорИзтриване